Стефан Стамболов е роден във Велико Търново на 30 януари 1854 г. Учи в духовната семинария в Одеса. Участва активно в организирането на Старозагорското и Априлското въстания. След Освобождението е депутат от Либералната партия, а впоследствие става председател на Народното събрание по време на второто правителство на Петко Каравелов (1884–1886).
След извършения от офицери русофили преврат на 9 август 1886 г. срещу княз Александър I Батенберг политическата звезда на Стамболов изгрява. Той застава начело на контрапреврата, целящ връщането на княза в България. Въпреки успеха на тази мисия, Батенберг решава окончателно да абдикира, след като изпраща писмо до руския император Александър III, с което търси неговото благоволение за оставането си на българския престол.
След абдикацията на княза в България настъпва политическа криза. Съставеното регентство включва Сава Муткуров, Стефан Стамболов и Петко Каравелов (по-късно заменен от Георги Живков), като водеща фигура в този триумвират е именно Стамболов. Той се заема с трудната задача да запази реда и спокойствието в страната – задача, която далеч не е лесна на фона на бунтовете в Русе и Силистра, подкрепяни от Русия с цел да бъде дискредитирана българската държава и нейното управление. Въпреки напрегнатата обстановка Стамболов запазва хладнокръвие и успява да потуши бунтовете. Макар понякога да преминава границата на допустимото, действията му могат да бъдат разбирани и оправдани в контекста на сложната политическа обстановка и необходимостта от защита на държавната стабилност.
Впоследствие Стамболов има водеща роля в избирането и утвърждаването на княз Фердинанд на българския престол. През периода 1887–1894 г. той е министър-председател на България, а управлението му е белязано от модернизация на инфраструктурата, развитие на образованието, укрепване на армията и насърчаване на икономическото развитие. Най-известен остава с твърдата си външна политика за защита на националния суверенитет на България срещу руския политически натиск и намеса във вътрешните работи на страната.
Макар да посвещава политическата си дейност на укрепването и развитието на българската държава, корупционните и репресивните практики не са му чужди. Те, наред с властолюбието на княз Фердинанд и острото противопоставяне срещу неговата антируска политика, се смятат за едни от факторите, довели до натрупването на множество политически врагове. На 3 юли 1895 г. Стамболов става жертва на предварително подготвен атентат в центъра на София, организиран от негови политически противници. Няколко дни по-късно той умира от получените тежки рани.
Стамболов загива по особено жесток начин, но смъртта му е само физическа. Делото му остава живо и до днес. Макар русофилските среди и до днес да се опитват да очернят неговия образ, той остава достоен син на своето време и един от най-великите строители на българската държава.
А защо именно Стамболов е първата личност, на която посвещавам цяла статия? Защото смятам, че именно той би се справил с трудните политически задачи на нашето време.
Използваното изображение в статията е собственост на Националния военноисторически музей (НВИМ).
Автор: Рамис Мюмюн