д-р Г. Димитров: Колко струва репутацията? Когато безотговорността се крие зад „SLAPP“

д-р Георги Димитров

862738711 4762465417318279 8901811606202673448 n

Свободата на словото е право, а не индулгенция. Когато безотговорността се е превърнала в модел на работа, думата „SLAPP“ не бива да става универсалното ѝ оправдание.

Разработвайки модели за управление на кризи, неизбежно се сблъсквам със случаи на пострадала или разрушена репутация: на лица, търговски дружества, брандове. Последните казуси ме накараха да си задам въпроса: колко струва репутацията? И още един: колко струва тя за онези, които я рушат?

Репутацията като актив

Всеки, публичен или не, и всеки бизнес влага години труд в името си. В информационното общество начинът, по който ни възприемат, включително онлайн, до голяма степен определя възможностите ни за успех. Затова при агресивна кампания срещу лице, компания или бранд основните инструменти са медиите, социалните мрежи и интернет. Когато атаката тръгне и последствията започнат да се стоварват като домино, възниква въпросът: „Какво правя сега?“. Отговорът е различен за всеки случай, но опорните точки са сходни: оценка на щетите (репутационни и материални, настоящи и бъдещи), кризисна комуникация и, когато е оправдано, търсене на отговорност от инициатора на атаката и от изпълнителите ѝ.

Безнаказаността като модел на работа

Тук трябва да бъда откровен. В практиката си все по-често срещам един и същ сценарий. Публикува се материал, в който предположенията са поднесени като факти. Заглавието е по-силно от текста, а текстът е по-силен от доказателствата. Засегнатият или не е потърсен за позиция, или е потърсен в края на работния ден с краен срок след час. Когато поиска поправка, получава мълчание. Когато поиска право на отговор, получава нова публикация, още по-агресивна от първата.

Защо се случва така? Защото скандалът носи прочитания, прочитанията носят приходи, а цената на грешката е нула. Част от медиите обслужват определени интереси и изкривяват фактите през призмата им. Друга част просто търсят сензация. А в социалните мрежи към това се добавя и убеждението, че за написаното в интернет никой не носи отговорност. Резултатът е среда, в която репутацията на човека или на бизнеса е най-евтиният ресурс за унищожаване.

Уточнявам: не говоря за журналистиката като цяло. Има колеги, които проверяват информацията си, търсят другата страна и поправят грешките си. Именно те страдат най-много от практиките, които описвам, защото обществото престава да прави разлика между тях и останалите.

Когато потърсиш отговорност: „SLAPP!“

И тук започва втората част от сценария. Щом засегнатият реши да защити името си в съда, се надига един и същ хор: това е натиск върху медиите, опит за цензура, „дело шамар“. Защитата на достойнството се представя като нападение срещу свободата на словото. Така понятие, създадено да пази журналисти, активисти и неправителствени организации от изтощителни и безпочвени процеси, се превръща в удобен щит срещу всяка отговорност, дори за невярно твърдение.

Истинските SLAPP дела съществуват и са сериозен проблем. Когато силен ищец залива с искове критик, за да го изтощи и да го накара да замълчи, това е злоупотреба със съда и трябва да бъде спряно. Но от това не следва, че всеки иск срещу медия е SLAPP. Разликата не е в това кой е ищец и кой е ответник, а в целта и основателността на иска.

Какво всъщност казва законът

На 6 октомври 2026 г. в „Държавен вестник“ е обнародван Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, с който България въвежда Директива (ЕС) 2024/1069. Срокът по директивата беше 7 май 2026 г. и България го пропусна, а Европейската комисия откри наказателна процедура. Сега уредбата е факт и дори надхвърля задължителното, защото обхваща и вътрешните дела, а не само трансграничните.

Новата глава в ГПК позволява на ответник, ангажиран в публично участие, да поиска иска да бъде отхвърлен като очевидно неоснователен. Съдът дава на ищеца едноседмичен срок да обоснове иска си и само ако той не го стори, отхвърля иска. Ако искането е неоснователно, делото продължава. Това е важно: законът не прекратява автоматично нито един процес. Той изисква ищецът да покаже, че искът му не е празен.

Съдът преценява дали производството има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника заради публичното му участие. Законът посочва индикатори:

  • неравнопоставеност на силите между страните;
  • необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска, включително на цената му;
  • множество производства или координирани действия по сходни въпроси;
  • сплашване, тормоз или натиск, включително чрез медийни публикации;
  • злоупотреба с процесуални права;
  • умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу отговорното юридическо лице.

Сега да приложим тези индикатори към типичния случай, който описах. Ищец, който оспорва конкретни неверни факти, в един процес, с искова цена, съразмерна на вредата, трудно може да се впише в тази рамка. Неравнопоставеността на силите често е точно обратната: от едната страна е отделен човек или малка фирма, от другата е медия с редакционни юристи, ресурси и аудитория. Който се позовава на „SLAPP“ по рефлекс, ще трябва да докаже тези обстоятелства, а не само да произнесе думата.

Законът подчертава и друго: защитата е за публично участие по въпрос от обществен интерес. Той включва дейността на публични фигури, сигнали за корупция и борбата с дезинформацията. Публикация, която сама разпространява невярна информация, трудно може да претендира, че се бори с нея.

Какво казва практиката на ЕСПЧ

Съдът в Страсбург е категоричен, че свободата на печата е жизненоважна за демокрацията, но и че тя е свързана с „задължения и отговорности“ (чл. 10, пар. 2 от Конвенцията). Защитата на журналиста зависи от това дали е действал добросъвестно, дали е проверил информацията си и дали е спазил професионалната етика. Критериите, формулирани по делото Axel Springer срещу Германия, включват приноса към дебат от обществен интерес, колко е известно засегнатото лице и каква е темата, предишното му поведение, начина, по който е получена информацията, и нейната достоверност, съдържанието, формата и последиците от публикацията, както и тежестта на наложената санкция.

С други думи, защитата на журналиста не е автоматична, а се заслужава. Фактите трябва да се доказват, а оценките да имат фактическа основа. Същата практика (Cumpănă и Mazăre срещу Румъния) предпазва от прекомерни наказания, но никога не е твърдяла, че журналистите са освободени от отговорност.

Каква отговорност да търсим

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът преценява конкретните обстоятелства: тежестта, продължителността и ефекта на нарушението пред трети лица, степента на накърняване на репутацията, несигурността при планиране на дейността, безпокойството и неудобството. Присъдените суми могат да са значителни.

Новата процедура променя и подготовката на засегнатия. Той трябва да е готов за искане за ранно отхвърляне още в първото заседание. Затова искът се насочва към конкретни неверни твърдения за факти, подкрепя се с доказателства за реалните последици и има цена, която може да бъде защитена. Добре подготвеният иск не оставя място за „SLAPP“ възражение.

Вместо заключение

Свободата на словото е в основата на демократичното ни общество и винаги съм вярвал в нея. Но тя не е неограничена и свършва там, където започват другите основни права, като достойнството и доброто име. Категоричен съм, че тя не покрива разпространението на клевети, невярна или заблуждаваща информация, колкото и добре да е облечена в „разследване“.

Вярвам, че търсенето на отговорност е механизъм едновременно да се компенсират, поне отчасти, причинените вреди и да се изпрати ясно послание: за публикуваното се носи отговорност. Новият закон е добра новина за журналистите, които работят добросъвестно, защото ги защитава от истинските злоупотреби със съда. Той не бива да се превръща в убежище за онези, които са разчитали на безнаказаността.

Колко струва репутацията? Струва толкова, колкото е цената, която обществото е готово да плати за безотговорността. Докато тя е нулева, репутацията на всеки от нас е на тезгяха.

д-р Георги Димитров

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top
Share via
Copy link