
Покрай текстовете за държавния бюджет тихомълком се прокарва закриването на Комисията по досиетата. В преходните разпоредби на проекта е записано, че до 15 септември 2026 г. вицепремиерът без портфейл Иво Христов трябва да предложи нормативни промени, с които институцията, разкриваща принадлежността към бившата Държавна сигурност и военното разузнаване (РУМНО), да бъде закрита. Нейните функции и архиви се предвижда да бъдат поети от Държавна агенция „Архиви“.
През последните няколко години „Възраждане“ на няколко пъти предлага закриване на Комисията по досиетата, но до този момент идеята никога не стига толкова далеч. Днес обаче „Прогресивна България“ продължава тяхното дело, при това със силата на абсолютното си мнозинство.
Оправданието на управляващите е намаляване на разходите в проектобюджета. На фона на държавната хазна обаче, бюджетът на Комисията за 2025 г. възлиза на 5,3 милиона лева (около 2,7 милиона евро) – една напълно незначителна сума. Това води до две възможни заключения: или финансовият министър не разбира от държавни финанси, смятайки, че точно този разход ще спаси дефицита от 5,7%, или сме свидетели на безпардонен опит за укриване на мрачното минало на конкретни лица от или близо до новата власт.
Като горд български гражданин от турски произход, за мен тази тема е дълбоко лична. Старата тоталитарна власт нанася тежки удари върху хората, с които споделям общ произход и съдба. Тя превръща едно традиционно либерално към различните етнорелигиозни групи общество в арена на насилствено разделение. Мюсюлманите (и практически всички религиозни и етнически общности) в България биват подложени на жестоки репресии, масово принудително преименуване и брутално заличаване на тяхната културна и религиозна идентичност.
Исторически факт е, че преди комунизма българският народ е изключително толерантен към различните общности. Ярък пример за това е меморандумът за Парижката мирна конференция след Първата световна война, написан от видния български еврей д-р Йешуа Калев в защита на своето отечество България. Именно тази изконна толерантност и български добродетели биват умишлено ерозирани от комунистическия режим, който озлобява хората едни срещу други, за да крепи властта си.
В този ред на мисли, достъпът до тези архиви не е просто технически въпрос, а гаранция за прозрачност, научни изследвания, обществен дебат и защита на правото на гражданите да познават собственото си минало.
Гражданското общество реагира остро (и с основание) на решението на правителството, взето „на тъмно“ – без обществено обсъждане или допитване. В знак на протест от Съюза на репресираните „Памет“, Асоциация „Памет за утре“ и организацията на оцелелите от лагера „Белене“ и техните близки се организира протестно бдение със свещи.
Събитието ще се проведе на 29 юни от 20:30 часа пред Мемориала на жертвите на комунизма в градината пред НДК в София.
Автор: Рамис Мюмюн
