След поредица от многохилядни протести между 26 ноември и 18 декември 2025 г., организирани от ПП-ДБ, правителството на малцинството на Росен Желязков (ГЕРБ, БСП, ИТН) подаде оставка. Формален повод бе проектобюджетът на финансовия министър Теменужка Петкова. Той предвиждаше външен дълг от 37,6 млрд. евро (31% от БВП), но истинският проблем бе в структурата на разходите: мащабно вдигане на заплатите в администрацията без никакви реформи, съчетано с шоково повишаване на данъци и осигуровки за бизнеса. Това създаде усещане за дълбока несправедливост. От една страна, управляващите показаха слаба култура на диалогичност, а от друга – опозицията отказа да води конструктивен диалог за първия бюджет в евро. На този фон публичните прояви на подкрепящата партия „ДПС – Ново начало“ допълнително наляха масло в огъня. Исканията бързо ескалираха…“ Исканията бързо ескалираха до оставка на кабинета, съдебна реформа и отстраняване на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов.
Въпреки ясните цели на площада, опозицията не предложи конкретен план за реформи. Вместо това „Продължаваме промяната“ заложи на пасивна предизборна кампания, концентрирана основно върху критики към Бойко Борисов и Делян Пеевски, с надеждата да абсорбира протестния вот. Подобна липса на ясно очертани политики се наблюдаваше и при останалите политически сили. Този политически вакуум бе умело използван от тогавашния президент Румен Радев, който подаде оставка, за да влезе в парламентарната надпревара. Неговият политически проект концентрира разочарованието от статуквото, спечелвайки убедително 131 депутатски места и съставяйки самостоятелно правителство. Това остави останалите партии напълно безсилни и драстично ограничи възможността за активен парламентарен контрол от страна на опозицията.
Само месец по-късно обаче новата власт се сблъска със същия проблем – държавния бюджет за 2026 г. Новият проект се оказа дори по-дефицитен (5,7% дефицит, или 7,2 млрд. евро), застрашавайки България с европейска процедура за прекомерен дефицит. Дългът отново е заложен на 31% от БВП, а реформите пак липсват. Частичните мерки, като по-високи данъци върху хазарта и поскъпване на винетките, хем дразнят бизнеса, хем не решават проблема. Кабинетът на Радев на практика предложи финансова дестабилизация в замяна на „социално спокойствие“. Тъй като управлява с абсолютно мнозинство, новата власт вече не може да прехвърля отговорността върху коалиционни партньори и опитите да се оправдава с „лошото наследство“ или липсата на опит изглеждат несериозно.
Това развитие повдига въпроса докога българската политика ще бъде училище за неопитни политици. И по-важното: ако бюджетната политика бе реалният мотив за свалянето на кабинета „Желязков“, защо сегашните, още по-лоши показатели, не предизвикват никаква обществена реакция? Липсата на масови протести днес показва, че недоволството в края на 2025 г. вероятно е било просто инструмент за чисто политическа смяна на властта. В крайна сметка ПП-ДБ се превърнаха в катализатор на процес, който вместо тях изстреля на върха Румен Радев. Докато се опитваха да яхнат протестите, те бяха употребени от тях, оставяйки отворен въпроса кой е истинският печеливш от създалата се ситуация – гражданите, опозицията или проруските сили, осигурили си абсолютно мнозинство в парламента.
Автор: Рамис Мюмюн