Румъния през погледа на един българин

Впечатлен от това, което ние нямаме или по-скоро не искаме да имаме, защото имаме всички предпоставки да го имаме…

907687438 28670990715913344 1446555407206948225 n

Като всеки обичащ себе си българин в средата на случаен месец реших, че непрестанното работене и писане/учене ми идват в повече и е време да предприема някаква екскурзия. След дълго чудене коя от любимите европейски държави да удостоя с моето посещение се спрях на Румъния. Причините бяха доста, но основната беше, че пътуването със самолет не ми е любимо, особено по време на бомбени заплахи, които заплашват единствените авиолинии, които мога да си позволя – нискотарифните. Та, запалих колата и поех по дългия шосеен път към северната ни съседка. Планът беше да нощувам в Букурещ, но през дните да обикалям някои от най-любопитните забележителности на страната – дворците в Синая, този в Бран и прекрасното градче, в което е живял знаменитият автор на „Рибния буквар“ д-р Петър Берон, Брашов.

Започнах по реда на номерата, тоест от мястото, чиято история е най-близка до мен. И тъй като никой не е длъжен да знае, направо си казвам. Моят афинитет е към втората половина на XIX и първата половина на XX век. Изхождайки от това, първата ми дестинация беше Синая, намираща се на кръстопътя между историческите области Трансилвания и Влахия. Без много умуване директно се насочих към замъците „Пелеш“ и „Пелишор“, където са се помещавали кралските особи на румънската кралска династия.

Сърдечният приятел на нашия първи княз Александър Български, крал Карол I, закупува въпросната земя през 1872 г. и решава да построи място, отговарящо на височайшата му особа. За тази цел германският архитект Йохан Шулц изготвя проект на един неголям замък в алпийски стил, съчетаващ италианските традиции с естетиката на немския неоренесанс. Това веднага се харесва на ексцентричния румънски крал и строежът започва. Замъкът е открит през 1883 г., но за зла беда достига своя окончателен архитектурен вид през 1914 г., малко преди смъртта на Карол.

Недалеч от него, в същия кралски парк, се появява и още един замък – Пелишор. Построен между 1899 и 1903 г. по поръчка на същия, познат от горните редове, Карол I, той е предназначен за престолонаследника принц Фердинанд и съпругата му Мария. За разлика от представителния и пищен Пелеш, Пелишор носи по-интимен и уютен характер. Тук немският архитектурен дух е съчетан с чешкия усет към строителното изкуство на Карел Лиман, който съчетава елементи на румънския неоренесанс и ар нуво (художествен стил, отличаващ се с плавни линии, флорални мотиви и изящни декоративни орнаменти), а интериорът му е силно повлиян от артистичния вкус на бъдещата кралица Мария.

910232340 28670991582579924 4544668325902909937 n

Впечатлен от това, което ние нямаме или по-скоро не искаме да имаме, защото имаме всички предпоставки, доволен и щастлив, след няколко снимки поех към Бран и неговия средновековен замък. След около едночасов път между карпатските пътища стигнах до „дома“ на граф Дракула. Макар да знаех, че въпросният граф никога не се е помещавал там, бях доста впечатлен как съседите ни устойчиво налагат тази историческа лъжа, произлязла от романа на ирландския писател Брам Стокър „Дракула“. Но лъжата определено продава, защото нито дъждът, нито студът бяха спрели посетителите да опознаят това митично място, които ни най-малко не се интересуваха от българския произход на Влад Цепеш, чието прозвище получава заради бруталния му метод за „наказания“ срещу враговете си, а именно тяхното набиване на дървени колове. Още по-малко се вълнуваха защо Влад изведнъж става Дракула. В крайна сметка няма нищо интересно в това, че всъщност прозвището е на баща му заради връзката му с Ордена на дракона, чиято цел е била да обедини благородници и рицари в защитата на християнството и борбата срещу Османската империя. Както казах, никой не се вълнува от истината. Все пак не тя носи приходи.

907277155 28670991182579964 407099930602782745 n

Неуморен и млад, след тази спирка на лъжата отново хванах прясно асфалтираните пътища на Румъния. Следващата спирка и последната за деня беше красивият Брашов. Известен е със своята добре запазена саксонска архитектура, калдъръмените улички, цветните старинни къщи и внушителната Черна църква – един от най-значимите готически храмове в Източна Европа. Градът определено плени сърцето и съзнанието ми. Особен чар придават живописният площад на Съвета, средновековните крепостни кули и планината Тампа, издигаща се непосредствено над стария град. Естествено, както и сами се досещате, денонощието има само 24 часа, а тялото има нужда и от сън, затова не успях да разгледам всичко, но пък това ми дава повод отново да посетя мястото, на което е живял д-р Петър Берон. Това, което обаче определено разбрах, е, че последният определено е знаел къде да прекара 3-4 години от своя достоен живот. Градът наистина е изключително красив.

Все пак, явно не толкова неуморен и млад, но удовлетворен, тръгнах наобратно към хотелската си стая в Букурещ, изпълнен с различни мисли. Но тези, които устойчиво се загнездиха в съзнанието ми, са: „Защо България не може да извлече това, което Румъния може, от своите исторически забележителности?“ и „Какво ни липсва, че нашата, не по-малко славна история, не достига до европейските туристи?“. След дълги размишления наум ми идваха само тривиални отговори, които не задоволиха придирчивия ми ум. Затова оставям отговорите на вас – скромните на брой, но много ценни за мен читатели на сайта.

Автор: Рамис Мюмюн

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top
Share via
Copy link